Стоян Михайловски написва Върви, народе възродени
На днешната дата през 1892 г. Стоян Михайловски написва стихотворението „ Кирил и Методий “, което през 1901 година с музиката на Панайот Пипков се трансформира в химна „ Върви, народе възродени “.
Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19. век. Първият е на просветителя и литератор Стоян Робовски и носи заглавието „ Български звезди от Солун “. Вторият е на Иван Момчилов, създател на класното учебно заведение в Елена. Има още два химна: на Йордан Ненов, още веднъж преподавател в това учебно заведение, и на Иван Кършовски, ученик на школото.
Петият, най-успешният и всенародно приет химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, ученик на еленското класно учебно заведение и наследник на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.
На 15 май 1892 година преподавателят по френски в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „ Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи “ с първи стих „ Върви, народе възродени… “.
Девет години по-късно, през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст. На 9 май Пипков вижда, че едно от момчетата чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината, в главата му се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. Взема тебешира и записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На учебния празник я запява цялото учебно заведение.
На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година за Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения.
След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени наложителните идеологически промени. Сменени са някои редове, отстранени са куплети, в които се загатва за Бога и апостолите. Цели куплети са изцяло отстранени от читанките.
Едва през 90-те години на 20. век, след демократичните промени в страната, е възобновен истинският текст. Но по традиция по ученическите празници не престават да се извършват първите 6 от общо 14-те куплета.
Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19. век. Първият е на просветителя и литератор Стоян Робовски и носи заглавието „ Български звезди от Солун “. Вторият е на Иван Момчилов, създател на класното учебно заведение в Елена. Има още два химна: на Йордан Ненов, още веднъж преподавател в това учебно заведение, и на Иван Кършовски, ученик на школото.
Петият, най-успешният и всенародно приет химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, ученик на еленското класно учебно заведение и наследник на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.
На 15 май 1892 година преподавателят по френски в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „ Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи “ с първи стих „ Върви, народе възродени… “.
Девет години по-късно, през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст. На 9 май Пипков вижда, че едно от момчетата чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината, в главата му се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. Взема тебешира и записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На учебния празник я запява цялото учебно заведение.
На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година за Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения.
След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени наложителните идеологически промени. Сменени са някои редове, отстранени са куплети, в които се загатва за Бога и апостолите. Цели куплети са изцяло отстранени от читанките.
Едва през 90-те години на 20. век, след демократичните промени в страната, е възобновен истинският текст. Но по традиция по ученическите празници не престават да се извършват първите 6 от общо 14-те куплета.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ